Изгарянето е психологически синдром, който се характеризира с емоционално изтощение,загуба на ангажираност и ефективност на работното място. Ако служителят е подложен на постоянен стрес, ако уменията му не са достатъчно признати, не вижда смисъл в работата си, в мисията на цялостната организация, от която е част, силите му се изчерпват и се появяват първите симптоми на обезсърчение. Изгарянето настъпва, когато хората чувстват, че губят контрол над работната си среда, че са третирани несправедливо и губят подкрепа.
Медицинските последици от прегарянето включват необичайна и постоянна умора. Това не е временна умора, която не би се възстановила с почивка, а е хронична умора. Хората, страдащиот прегаряне, страдат от нарушения на съня и съобщават за соматични оплаквания.
Невентилираният и натрупван с времето стрес, независимо дали породен в работна среда или в личните взаимоотношения, има своите личностни основи за неподходящо отреагиране и генериране във времето. Последствията от стреса имат позитивна страна в провокацията за промяна на мисловни модели, неадаптивни и „изтъркани” стратегии за справяне, себеанализ, себеоценка и планове за бъдещето.